Categories
Everyday life

…за един миг.

Днес за миг намразих всичко в тази държава, особено хората. Не съм такъв. Не мразя, не обръщам внимание. Няма култура, няма мисъл- прост народ.

Има книжка, богат е, купил си скъпа кола, чака да стане жълто, но не на неговият светофар, а на моя… и се изтрелва без значение има ли някой на пътят, няма ли. Дори не се огледа. За един миг.

Хубав ден.

Categories
Everyday life

минус…

Днес… трябваше да купя синджир на Пипчо, но ОББ (най-смотаната банка) пак не им работеше системата и не можех да платя с дебитната карта. Нищо.

По пътят говорех по телефона и за малко се разрева. Нищо…

Прибрах се.

Разходих кучето и някакво друго ни нападна… нищо не се случи, освен че получих деруга на крака. Важното е че Пипчо се справи мъжки. Майната на крака…

Бях платил на съседите тока- 180лв. Бабата се показа да ми ги върне и се заговорихме. Даде ми банкноти, но не ги проверих колко са. Като влязох вкъщи и таман да ги прибера се усетих че са 130, а не 180 🙁 Чудех се дали да се върна и да и ги искам, но ми бе неудобно. Все пак, събрах кураж и излязох в коридора- точно в този момент се появи съпругът и (един много мил дядо) и ме попита как съм… аз се смутих, отговорих му че съм добре и… заебах парите.

Нищо… здраве да е.

 

 

Днес.

Categories
Everyday life

България, бюрокрацията, организацията, полицията, адвокатите… кой по напред?!?

Историята ми ще започне от 30 март, когато претърпях катастрофа! (няма да споменавам подробности, приказката не е насочена в тази насока). Така… получих едно тежка и една средна телесна повреда, но поради фактът че колегата, който е виновен за ПТП-то нямаше гражданска отговорност, нямаше как да ми помогнат финансово, нито на мен, нито на другите пострадали. И така… след като излязох от болница и тн – намерих адвокат, който да се грижи за делото, което щеше да последва. Информирах се много какво ще бъде какво ще стане, но действителността се оказа доста сурова.

Започвам от процесът на делото… подсъдимия не дойде 2 пъти, та нещата се отложиха. Все пак, тук това на което искам да наблегна е адвокатът- платих му 300 лв за да дойде веднъж до Самоков и да каже че иска да се ява като частен обвинител и той да ме представлява, веднъж за делото… и край. Всякаква заинтересованост, информация или друго нещо отиде подяволите. Нито ми се обади да ми каже резултатът и какво сме постигнали, нито ми се обади да ми каже за отлаганията- нищо. Аз звънях и дори се чувствах супер неудобно. Интересното бе че му плащах и за ходенето до Самоков… и то не малко пари. А баси, не ги снасям. В крайна сметка се оказа, че човекът виновен за тежко произшествие, причинил щети на 3 семейства, тежки, средни и леки… е осъден на година пробация и това е. Книжката му е взета за 6 месеца и… точка! Значи какво се оказва- ще си карам и аз без гражданска отговорност, ще мачкам хора и нищо след това? Супер.

Разбрах за възможност от така нареченият Гаранционен фонд за някаква помощ на пострадалите, в случая – за мен. Другите не са се разправя ли- и май ги разбирам. Такава ни е държавицата проста или май хорицата… тя не е виновна че има такива кретени за управници и тн. Все пак в Гаранционният фонд бяха супер мили и ми обясниха какви документи трябва да представя. Забравих да спомена, че милият ми адвокат бе с мен там, и не знаеше грам за делото, ама нищо. Супер зле. И в същото време сваляше момичето (от фонда за неимуществени щети) и и задаваше някакви странни въпроси, толкоз ли е загорял (от сорта- ауу, че хубав маникюр, каква коса, къде живеете, може ли да се видим неофициално) – какво ти официално, майна, толкоз си смоо! След това “Адвокатът” ме отеба тотално и ме прати си ги събирам сам документите. След 2-3 разкарвания до Самоков и назад – успях. Е, не че нямах и малки проблеми там, но хората бяха добри и ми помогнаха. А полицаите там- лелей, интересна нация. Единствено човекът, който ми даде протоколът за ПТП беше толкова любезен и готин, че ме спаси от психическо разпадане. Един е той.

Сега чакам… 3 месеца траело проучването. Не се надявам на чудо, но искам нещата да бъдат така, както трябва да са.

 

/статийката трябваше да съдържа много подробности, но поради факта че не я бях завършил на времето съм забравил някой интересни моменти. ако се сетя, ще ги фцъкна/

Categories
Everyday life

Още една от мечтите ми/желанията ми- ще осъществя

Ми, след броени дни пътувам за Австралия. Като се прибера идва ред на моторетката. Остава: да скоча с парашут (след операцията на крачето евентуално), да скоча с бънджи и… такам.

/капка от денят : НЕ, НЯМА ДА СЕ ДРАЗНЯ. Излиза така сякаш… като правя нещо различно от нещо което… все едно нищо не работя 🙁 не искам да коментирам… просто… да го кажа някъде че ще избие! мразя да съм като на показ- постоянно да се гледа какво правя и… следене, само защото … баааа…. гадно чувство. Може би греша. чао свят/

… – капарирах си мотора 🙂 ЯХУУУУУУУУУУУУ!!!!

card

superlight_007[1]

Categories
Everyday life

Хубава песничка за добро утро…

Categories
Everyday life

…in the rain…

Categories
Everyday life

Paolo Nutini – страхотна музика…

Categories
Everyday life

…благодаря.

IBAN: BG26BPBI79424063605001 / BIC: PBBIBGSF

– това е сметката ми в Пощенска банка. Всеки, който има желание да ми помогне да реализирам пътуването си до Австралия е добре дошъл. Обещавам подаръци 🙂

Благодаря на Маги за реализацията (добра за петима) и на Антон за идеята (може да не сме се виждали близо 6-7 години, но се оказа страхотен човек).

Благодаря Ви.